Изберете страница
#ФОРМулирай правата си

Наръчник за Пациентски права

 

КАКВО Е МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ?

 

 

Кой е пациент?
Пациент е всяко лице, което търси или на което се оказва медицинска помощ. Едва след като е потърсило или след като му се оказва медицинска помощ едно лице бива възприемано от закона като пациент.
Какво е медицинска помощ?
Медицинската помощ са всички действия насочени към: промоция на здравето, превенция на заболяванията, осигуряване на диагностика и на лечебно обгрижване на пациенти, индивиди, групи и общности. Законът изрично подчертава, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
На всеки пациент ли се оказва медицинска помощ?
На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата: 

  • възраст; 
  • пол; 
  • произход; 
  • език; 
  • национална, расова или политическа принадлежност; 
  • образование; 
  • убеждения; 
  • културно равнище; 
  • сексуална ориентация; 
  • лично, обществено или материално положение; 
  • увреждане и вид и причина на заболяването.
Кои са основните видове медицинска помощ?
  • От спешен порядък
  • От неотложен порядък
  • От планов порядък

Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния.

Кои състояния са спешни?
  • Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.

    Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:

    • смърт;
    • тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;
    • усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.
На кои принципи се основава медицинската помощ?
  • своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 
  • равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 
  • сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 
  • зачитане правата на пациента.
ИЗТЕГЛИ БРОШУРА

КАКВО Е ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ?

 

Kакво е информиран избор и съгласие и защо те са важни за пациентските права?
Информираното съгласие е законов процес, дефиниран в Закона за здравето. Информираното съгласие е задължително условие за регистрацията на пациента, съгласно Закона за здравето. Малко са изключенията, но те съществуват. Една от най-честите заблуди, и за лекарите, и за пациентите е, че информираното съгласие е просто документ. Противно на това разбиране законът приема информираното съгласие като процес по обмен на информация между лекар и пациент, преди да се пристъпи към диагностика, лечение и терапия. Процесът по информиран избор и съгласие се основава на определени принципи, а именно: да бъде дадено лично от пациента или от неговия родител/настойник (ако лицето е под 18 г.); да бъде доброволно, своевременно, конкретно, формално; пациентът да е получил, осмислил и разбрал пълната информация за диагнозата, възможностите за лечение и техните разумни алтернативи, прогнозата, рисковете от прилагането или неприлагането на лечението и вероятността за благоприятно повлияване на заболяването. 
Какво е важно да знаят пациентите за информираното съгласие?
Законът приема, че за да може пациентът да вземе своето информирано решение, за да има своя информиран избор, той трябва да знае каква е неговата диагнозата и характера на заболяването. Лекарят трябва да даде яснота и описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата от него. Пациентът може да вземе своето решение едва след като е достъпно запознат с потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства. Решението на пациента може да бъде информирано само, ако той е запознат  и с вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
Как се предоставя информацията на пациента?
Законът изисква предоставяната на пациента информация да бъде дадена в подходящ обем и форма, които да дават  свобода на избора на лечение.
Може ли пациентът да се откаже от лечението си?
Право на пациентът е да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Разбира се, пациентът трябва да е запознат, че ако в следствие на отказа му настъпят вреди за него, за това не може да бъдат отговорни медицинските специалисти.

КАКВО СА ПАЦИЕНТСКИТЕ ПРАВА?

 

Какви са основните права на пациентите?
Като пациент всеки има право на:

  • зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 
  • грижи от общността, в която живее; 
  • достъпна и качествена здравна помощ; 
  • повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 
  • защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 
  • възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 
  • запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 
  • ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 
  • здравна профилактика и рехабилитация; 
  • сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 
  • достъп до модерни методи на лечение; 
  • предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 
  • достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.
Има ли пациентът допълнителни права при постъпване в болница (хоспитализация)?
При хоспитализация пациентът има право: 

  • да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 
  • на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 
  • да приема или да отказва посетители; 
  • да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 
  • на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 
  • да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.
Има ли пациентът задължения?
Да. Те включват:

  • Да се грижи за собственото си здраве; 
  • Да не уврежда здравето на другите; 
  • Да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му; 
  • Да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения. 
На всеки пациент ли се оказва медицинска помощ?
На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата: 

  • възраст; 
  • пол; 
  • произход; 
  • език; 
  • национална, расова или политическа принадлежност; 
  • образование; 
  • убеждения; 
  • културно равнище; 
  • сексуална ориентация; 
  • лично, обществено или материално положение; 
  • увреждане и вид и причина на заболяването.

КАКВО Е РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ?

 

Какво е репродуктивно здраве?
Репродуктивното здраве е състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не просто липса на заболяване или отпадналост, във връзка с възпроизводителната система и нейните процеси и функции. (СЗО)
Какво е сексуално здраве?
Сексуално здраве e състояние на физическо, емоционално, психическо и социално благополучие по отношение на сексуалността, което не е просто липса на дисфункция, недъг или болест. Сексуалното здраве изисква позитивен и уважителен подход към сексуалността и сексуалните отношения, както и възможността за приятен и безопасен сексуален опит, без принуда, дискриминация и насилие.
Как държавата осигурява здравна защита на репродуктивното здраве на гражданите?
  • промоция и консултации за опазване на репродуктивното здраве при децата и лицата в репродуктивна възраст;
  • осигуряване на достъп до специализирана консултативна помощ по въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране;
  • профилактика и лечение на безплодието;
  • специализирана информация, консултации, профилактика и лечение на предаваните по полов път болести и СПИН;
  • профилактика, лечение и диспансерно наблюдение на лица със злокачествени заболявания на репродуктивната система.
Как държавата защитава репродуктивните права на работничките/служителките?
  • Нощният труд е забранен за бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • Извънредният труд е забранен за бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.
  • Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.
  • Бременната жена или кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.
  • Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на лечение ин-витро по ред, установен от министъра на здравеопазването.
  • Когато бременна жена или кърмачка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро изпълнява неподходяща за състоянието ѝ работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им.
  • Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро.
  • Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
  • Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата, свързани с бременността на служителката/работниката
  • Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

* „Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро“ са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

Имат ли жените с ендометриоза специфични права?
  • Жените с ендометриоза имат право на:
    • Профилактични прегледи. Те се извършват от лекар в лечебни заведения за извънболнична медицинска и дентална помощ.
    • Диспансеризация, която се провежда от лекар в лечебни заведения за извънболнична помощ, в лечебни заведения за болнична помощ, в комплексни онкологични центрове, в центрове за психично здраве и в центрове за кожно-венерически заболявания.